Животът ми е цветен и вълнуващ.. на платната..
Извън тях, не толкова..!
Ставам по тъмно, изпращам.. на училище, на работа, пия кафе и сядам да рисувам. Не, не работя - рисувам!
Нямам нито един работен ден от много, много години.
Един колега ме критикува:
-Ти си като принтер, рисуваш комерсиално, щом е толкова много..!
-Защо?
Правя това, което обичам най-много от сутрин - до вечер! С любов, всеотдайност и безкрайно вдъхновение…
Има дни в които не ми се рисува, тогава почивам, но са рядко.. все по-рядко.
Мисля си, че няма как хората да не усещат всичко това, което влагам когато рисувам, защо иначе ще ме търсят.. поръчките са за месеци напред, картините ми не успяват да изсъхнат при мен..
Извинявам се на всички, които забавям, но моля да ме разберете.. ако днес ми се рисуват божури, по никой начин, не мога да нарисувам коне, не ги усещам и никаква сила, не може да ме накара да си седна на мястото и да рисувам коне, а не божури..
Всъщност пробвала съм, имам силна воля.. е .. така създавам най-грозните си картини. Картината трябва да идва от душата.. и идва когато си иска, а не когато трябва!
Родена съм в гр. Русе през 1978 г. в голямо и задружно семейство, "водят ме" художник трето поколение 🙂 майка ми - Ралица Кирилова е художник и преподавател по рисуване, баща ми - Йордан Кирилов един от малкото редовни учители по дърворезба, прекрасна професия, която тук в Русе се постараха да унищожат… и баба ми - Елена Макарова, която рисуваше неуморно и ежедневно до 84 тата си година с постоянната тревога, че ако умре ще и останат неупотребени боите, бяха много, събирани от пътуванията и в Европа.. тайно се надявахме, че ще останат малко и за нас…но не… изрисува ги.. и чак тогава си отиде..
Синът ми - Камен 🙂 ами.. и той рисува. До скоро не го подкрепях, всеки иска за децата си по-лек път от своя… Но учебните помагала и тетрадки не издържаха, всичко се изрисуваше от корица до корица, забранявах, карах се..! Започна скришом да навива крачоли и блузи, рисуваше.. върху себе си…като се нарисува целия се къпе.. да освободи място. Стана 6-ти клас, предадох се и го изместих в художественото училище.. сега сме добре, рядко рисува по себе си, само ако няма листи наблизо…
Сега "професионалната" ми автобиография 🙂
Естествено с толкова рисуване покрай мен и аз откакто се помня рисувам, в четвърти клас след като спечелих участие с една моя детска рисунка в не безизвестната тогава Асамблея Знаме на Мира, семейството решиха да започна уроци при друг преподавател, не сме и помисляли да се обучавам в къщи от майка ми, три деца.. луди, работа, обстановката беше сложна 🙂
В седми клас ме приеха в художественото училище в Русе и продължих там… Първата реализация на моите художествени умения беше абсурдна.. в девети клас няколко приятели на семейството ми, ме помолиха да помагам на по-малките им от мен деца и да ги подготвя за изпити по рисуване.. тъй като ги оцениха с пълни шестици на последвалите изпити, "славата ми" се разнесе и на следващата година бяха повече, предложиха ми и пари, все пак отделях много време за децата им.. Това беше важно, благодарение на тях, можех да рисувам аз, материалите са скъпи, но аз можех да си позволя всичко… Та за частните занимания.. някъде в 10-ти клас реплика на един от учителите ми по рисуване промени животът ми или поне пътя…
Имах въпроси в часа по рисуване.. Той ми отговори:
- Като искаш да ти обяснявам повече… имам частни занимания, без пари толкоз.. ! /сиреч-почти нищо/
И така… изясних си набързо как се случват нещата в реалния живот!
Продължих да давам уроци на деца, за да плащам уроците които започнах да посещавам аз 🙂 Не съм чувствала, че това което правя може да е злоупотреба,понасях доста упреци, как може.. още дете, а си въобразява че може да обучава.. Прави са! За това не си търсех ученици, те ме търсеха, таксите бяха символични, в пъти по ниски от на художниците и всички над 100 деца, които подготвих през времето вземаха изпитите си с абсолютни шестици. Съвестта ми беше чиста!
Съдбата ме срещна с невероятен преподавател, за него рисуването не беше чисто финансово измерение, прекарах три години в неговите ателиета, аз и неколцина ентусиасти… Той ми даваше невероятно много срещу скромни месечни такси, в пъти по ниски от на другите художници.. 🙂 Не ми продаде, а ми прЕдаде умения и любов към "занаята".
Много пъти след това в живота си разбирах, че най-скъпите неща които получаваме не струват много.. като парични знаци разбира се..
Не завърших никой университет, отидох, не харесах.. прибрах се.. не казвам нищо лошо, от университетите са излезли невероятни художници и тепърва ще има такива..
Просто не го усетих като моето място, послушах сърцето си, за едни съм сбъркала, за други не..
Мъчно ми става гледайки колко много мои съученици и приятели завършиха художественото си образование докрай, а забравиха мириса на боите…
За себе си, аз постъпих правилно!
Много професионални художници ме наричат "самоука". Да приема това определение за мен ще ме направи безочлива, би означавало че приписвам заслугите за това, което съм само на себе си…
Благодаря на всички преподаватели от които имах честта да се уча..всеки по свой начин ми предаде част от себе си, аз избрах кое да си оставя и кое да забравя…
Моите почитания Маестро Минчев, от Вас запомних всичко!
………..
Ако моите картини са ви докоснали и имате желание да притежавате някоя от тях 🙂 възможностите са няколко..
Тук можете да разгледате наличните ми картини, разделени в категории за ваше удобство.
Закупуването на картина от сайта не е рисково за вас, защото всяка картина се изпраща с опция преглед.
Можете да се свържете с мен и по телефона, за да обсъдим поръчка на картина, нарисувана специално за Вас.
Благодаря ви!
Меги Кирилова